english
За проекта Новини Обекти Конференция Гости Връзки
Обекти

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".
Кабиле

Градът
Снимка: Чавдар Стойчев

Тракийският царски град Кабиле е разположен на плато, увенчано със скалист акропол, който е и светилище-обсерватория (вж. по-долу). По някои наблюдения, на акропола-светилище са разкрити скален „релеф на Кибела", основи на обществена сграда и две правоъгълни помещения, най-вероятно с култов характер (Велков 1982а; 1986: 7; Найденова 1982). Името на селището произхожда от Кибела (по Велков 1982: 14). По-късният топоним на селището е Dampolis/Diampolis като коруптела на Diospolis (Velkov 1977: 130-131). Изказана е хипотезата (Фол 1994: 219-224), че Diospolis, т.е. „град на Зевс", е превод-означение на почитането на върховен мъжки бог, който най-вероятно е Сабазий, заради възможната етимология Kab-/Sab- в корена на името Cabyle. Втората съставка на топонима –yle дава възможност за тълкуване „свещена дъбрава", т.е. името Cabyle да означава „свещена дърбава на Сабо", на Сабазий. Това тълкуване се подкрепя от скално-изсеченото светилище на върха, функционирало през 2-1 хил. пр. Хр.

Снимка: Чавдар Стойчев

Селището е възникнало около светилището в края на 2 хил. пр. Хр. Платото е разположено на завоя на р. Тунджа на юг към Едирне (дн. Турция) и доминира над равнината. Откритата керамика от 10-6 в. пр. Хр. доказва, че селището е съществувало и през ранножелязната епоха. През всички времена Кабиле е възлов пункт на пътя от Айнос (дн. Енез) при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на р. Дунав, както и на диагоналното трасе от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на р. Дунав (Фол 1982). Това местоположение предопределя съдбата на селището векове наред. Археологическият материал показва, че през 5-4 в. пр. Хр. градът е поддържал важни търговски връзки с елинските градове по Егейското и Черноморското крайбрежие.

Снимка: Чавдар Стойчев

Градът е превзет от Филип ІІ през 342/341 г. пр. Хр. и в него е настанен военен гарнизон. През елинизма градът е изграден по архитектурните принципи на епохата с добре оформена агора, а от открит надпис в гр. Севтополис (IGBulg III 2, 1731), столицата на одриския владетел Севт ІІІ, се разбира, че в Кабиле е имало храм на Артемида Фосфорос и светилище на Аполон (Найденова 1982). В края на 4-началото на 3 в. пр. Хр. Кабиле е столица на одриския парадинаст Спарток, споменат в надписа от Севтополис. Той е известен и от собствени монети, сечени през първата четвърт на 3 в. пр. Хр. По време на келтското нашествие царската власт в Кабиле е заменена с градско управление. През периода 3-2 в. градът е голям икономически и търговски център, който поддържа връзки с Мала Азия и с градовете от крайбрежията.

Градът е превзет и разрушен от Марк Теренций Варон Лукул през 72 г. пр. Хр. – консул в Тракия през 73 г. и проконсул през 72-71 г. пр. Хр. в Македония. Той предприема двугодишен поход в Тракия като наказателна акция заради участието на траките като съюзници на Митридат VІ Евпатор срещу Рим.

Снимка: Чавдар Стойчев

През 1 в. пр. Хр. – 1 в. сл. Хр. градът е седалище на две римски кохорти и постепенно запада, но през 2-3 в. се превръща в най-важния военен римски лагер в провинция Тракия. Това е и времето, когато Кабиле процъфтява като кръстопътен център.

Християнството прониква в града още през 4 в. Открита е монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през 5 в., както и по-малка базилика в очертанията на военния лагер с баптистерий. През 377 г. край града се води битка между вестготите и римските войски. Нашествията на варварите принуждава населението да се настани зад стените на военния лагер. Кабиле е разрушен от аварите през 583 г. През 7-8 в. и през Средновековието на територията на незначителното вече селище живее малобройно население. Топонимът се запазва до днес като название на селото, което се намира в непосредствена близост до древния град.

Автор: Валерия Фол

Светилището

Въведение

Сх.1: Алексей Стоев

Дългогодишните археологически проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната скалиста част на възвишението "Зайчи връх" разкриват, че основните му съоръжения са концентрирани около скално-изсечен паметник в основната скала.

Паметникът по всяка вероятност е много по-древен от античното селище, превърнато днес в музей на открито. Много автори са писали за ролята на акропола като свещено място и връзките между него и намиращият се в подножието му град. Според В. Велков (1982) "...това е най-древното светилище – скала с релефно изображение на Великата майка на боговете (Кибела), по късно Артемида върху лъв. Откри се друго изображение (високо около 0,40 м) на Артемида Фосфорос от тип, известен от монети на Кабиле.

В скалата са изсечени улеи и ниши, вероятно свързани с религиозен ритуал". Малко по-късно, през 1986 г. Д. Съселов (1986) публикува своя хипотеза за възможно астрономическо използване на връхната част на скалното светилище "Зайчи връх".

Описание на скално изсечения паметник "Зайчи връх"

Сх.2: Алексей Стоев

Скално-изсеченият паметник се намира на източната част на възвишението "Зайчи връх" (на турски Таушан тепе). Двуглавият скалист връх доминира над местността и е единственият, който се извисява в ямболското поле. Във връхната си част скалите са подравнени и обработени, като в тях са издълбани две взаимно перпендикулярни траншеи с променлива дълбочина.

Така масивът е придобил специфична кръстообразна форма (Сх.1). Ориентацията на траншеите е по направлението на четирите световни посоки, като точността на съвпадение по азимут с тях е ±30'. Траншеята, ориентирана по оста изток – запад има дължина 12 м, а тази ориентирана по оста север - юг – 15 м. От централната част на кръста се открива поглед към линията на местния хоризонт, която от североизток до югозапад е изключително равна.

За наблюдател, намиращ се в скално-изсечения паметник "Зайчи връх" отстоянието на далечния хоризонт е 4 – 8 км. Неговата височина над линията на математическия хоризонт е средно около 1°. По стените на траншеите и хоризонталните участъци са разположени подравнени малки площи с различни размери. Най - интересна от всички е тази, която се намира в мястото на пресичане на траншеите. По мнението на специалисти (В. Найденова 1982), именно тук се намира барелефното изображение на богинята Кибела. В западната част на светилището, до траншеята изток - запад се разкриват основи на постройка от едри ломени камъни във формата на квадрат.

На юг, в далечината, по направление на траншеята север - юг, се виждат една зад друга две могили. При археологически сондажи, във връхната им част са открити големи количества дървесна пепел.

Географските координати на скално-изсечения паметник – географска ширина, географска дължина и надморска височина - са определени с точност 1" (една дъгова секунда), както следва: φ = 42° 25' 36", λ = 25° 37' 53" и h = 256,7 m.

Морфология и тектоника на прилежащия географски регион

Сх.3: Алексей Стоев

В структурно отношение подлежащата територия на скално-изсечения паметник "Зайчи връх" попада изцяло в границите на Преходната (Краищидно-Средногорска) блоково-разломна структура и по-точно в Източносредногорската структурна зона (География на България, 1997).

Зараждането на тази зона се регистрира през периода на горна креда. Тогава по северната периферия на Македоно-Родопския масив се реализира рифтогенно, линейно пропадане и формиране на ориентирани в западно-източна посока горнокредни ровове с интензивна седиментация, придружена от магматична дейност, включително вулканска.

Така са се оформили и андезитните скали (разливни и субвулкански тела), оформили снагата на възвишението "Зайчи връх", заобиколени от алувиални образования – руслови и заливни тераси. Морфотектонския облик на района до голяма степен има характер на унаследено развитие на възникналите през предходните етапи морфоструктурни единици.

Археоастрономически данни и интерпретация

Сх.4: Алексей Стоев

Геометрията на пространственото разположение на скално-изсечения паметник "Зайчи връх" показва точно съвпадение на правата, свързваща изгревите на Слънцето в точките на пролетно и есенно равноденствие с траншеята, ориентирана по оста изток – запад. Проекцията на главния меридиан в мястото на наблюдение съвпада с траншеята, ориентирана по оста север – юг.

Релефното изображение на Великата богиня-Майка е със североизточно изложение. Скалата, разположена диагонално на изображението на Кибела е изкуствено подравнена (Сх. 2). Правата, която свързва релефа-изображение с линията на хоризонта е с наклон 0°.

Следователно, първите слънчеви лъчи могат да огряват изображението на Кибела всяка сутрин в периода от пролетното до есенното равноденствие (т. е. по време на полугодието на вегетацията). В периода "есен – зима" релефът е закрит при изгрева на Слънцето от южната стена на източната траншея и практически не се огрява.

Сх.5: Алексей Стоев

Моментите на изгрева на Слънцето в дните на равноденствие се определят най-точно когато наблюдателят е в края на траншеята, ориентирана по оста изток-запад. Тогава ъгловият размер на сечението на траншеята е най-малък - приблизително 1°. Тъй като ъгловият размер на Слънцето е средно 30', можем да кажем, че посредством траншеята изток – запад, древният наблюдател е имал възможност да определя настъпването на равноденствията с точност ±1 ден.

Скалните блокове по дължината на траншеята (североизточен и югоизточен) образуват своеобразна "мушка", която позволява високоточно визиране на изгревите на Слънцето по време на равноденствие. Не винаги, обаче, има идеални атмосферни условия за подобни наблюдения. Често пъти Слънцето изгрява зад облаци, разположени почти на линията на хоризонта. Това прави слънчевия диск доста ярък обект за наблюдение с просто око, тъй като много бързо след изгрева то достига 70% от дневната си яркост.

Снимка: Чавдар Стойчев

Ето защо, наблюдателите са имали нужда от екраниране на яркия слънчев диск. Това те са постигнали, ползвайки камък, издялан във формата на пресечена пирамида (Сх. 3), допълнително поставен на линията за визиране на Слънцето. Камъкът играе ролята на екран и осигурява поносима за окото на наблюдателя интензивност на слънчевата светлина.

В този смисъл може да се обясни присъствието и на каменната постройка, която по всяка вероятност е служела за място, в което наблюдателят е бил защитаван от въздействията на околната среда.

Изследването на траншеята, ориентирана север - юг показва, че наблюдател, намиращ се в нейната максимална дълбочина може да фиксира с поглед линията на главният меридиан в мястото на наблюдение. Следователно, той може да установи практически моментите на кулминация на ярките светила на небето – Слънце, Луна, планети, ярки звезди.

Снимка: Чавдар Стойчев

Двете могили, разположени по линията, съвпадаща с равнината на главния меридиан показва, че те имат пряко отношение към наблюдателните процедури, извършвани в древността. През нощта се е налагало паленето на огън с цел, по - лесното им идентифициране. Това обяснява и натрупването на големи количества дървесна пепел във връхните им части.

Използвайки методите на археоастрономията, са направени оценки за хронологичните граници на съществуване и използване на обекта. Като се имат пред вид функционалните елементи на скално-изсечения паметник може да се каже, че са наблюдавани изгревите на Слънцето в моментите на равноденствие в периода 2000 -1500 г. пр. н. е.

Малките корекции на позициите на наблюдателя и допълнителните съоръжения (отделни камъни, допълнителни прорези, каменни колони разположени по зрителния лъч) показват, че най-вероятно, паметникът е бил използван почти до 3 – 1 в. пр. н. е.

Снимка: Чавдар Стойчев

Използвайки този сравнително точен инструмент, древните наблюдатели са могли да измерват времето в единици, по-големи от денонощие – година, полугодие, тримесечие (продължителност на сезоните).

Едновременно с това, наблюдавайки ежедневните кулминации на Слънцето и някои от по-ярките звезди, те са могли да измерват времето и в единици, по-малки от денонощие. Кулминациите на Слънцето и звездите разделят съответно деня и нощта на две равни части.

Така денонощието се разделя на четири части, чиято продължителност не е равномерно разпределена през годината. Единствено в дните на равноденствие, светлата и тъмната част на денонощието са равни, когато се изравняват и техните половинки (последователно: от изгрев до пладне и от пладне до залез, от залез до полунощ и от полунощ до изгрев).

Автор: Алексей Стоев

Литература

1. ВЕЛКОВ, В. 1982. Кабиле. Местоположение, проучвания, извори. В: Кабиле, том 1. БАН. София: 7-17.

2. ВЕЛКОВ, В. 1982a. Десет години археологически разкопки в Кабиле. В: Първи национален симпозиум „Кабиле". Поселищен живот в Тракия. Ямбол: 7.

3. ВЕЛКОВ, В. 1986. Разкопки и проучвания в Кабиле 1982-1986. В: Втори международен симпозиум „Кабиле". Поселищен живот в Тракия. Ямбол: 1-14.

4. НАЙДЕНОВА, В. 1982. Култове и божества в Кабиле. В: Първи национален симпозиум „Кабиле". Поселищен живот в Тракия. Ямбол: 126- 140.

5. Фол, Ал. 1982. Пътят Енос – Кабиле – Хем и земите на изток от него до края на VІ в. пр. н. е. В: ФОЛ, АЛ. (Редактор).1982. Мегалитите в Тракия. Част 2. 1982. Тракийски паметници, Том III. Тракия Понтика. Наука и изкуство. София.: 15-31.

6. ФОЛ АЛ. 1994. Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. Университетско издателство "Св. Кл. Охридски". София.

7. MIHAILOV G. 1956–1970. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Vol. I–IV. Vol. I2 (1971). Academia Bulgara Scientiarum. Serdicae. Vol. V (1997). In Aedibus Typographicis Rivae. Serdicae.

8. VELKOV, V. 1977. Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Studies and Materials. Hakkert Publisher. Amsterdam.

9. СЪСЕЛОВ Д., 1986, Отражение на астрономическите знания в тракийското скално светилище "Зайчи връх"., В сб. Поселищен живот в Тракия, ІІ, Ямбол

10. STOEV A., VARBANOVA YU., 1996, Positional Systems for solar and lunar observations in the archaic cultures in Bulgaria, In Astronomical Traditions in Past Cultures., Proceedings of the First Annual General Meeting of the European Society for Astronomy in Culture (SEAC), Smolyan, Bulgaria, 31 August - 2 September 1993, Sofia, pp 93-100.

11. RADOSLAVOVA T., STOEV A., 1991, Astronomical traces in ancient rock monuments in Bulgarian lands., In Colloquia Internationale Archaeologia a Astronomia, eds. G. Romano and G. Traversari, Rome, pp 176-179

12. СТОЕВ А., ВЪРБАНОВА Ю., 1994, Археоастрономическо проучване на тракийското скално светилище "Зайчи връх"., В сб. Поселищен живот в Древна Тракия, Ямбол, стр. 426 – 434

13. ГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ - 1997, Физическа география, АИ "проф. Марин Дринов", София, стр. 54 – 66