Мишкова нива

Фиг.1 Снимка: Мая Аврамова.

Град Малко Търново е разположен в сърцето на Странджа планина, която Траките изглежда наричали Салмидесос в значение на "страната на планинския връх и на морската вода". Днес градчето е административен център на община, в чието землище има множество долмени, скално-изсечени светилища, селища и могилни некрополи. Неповторимата природа, запазените вековните гори, чистите води и редките животни и птици са част от екологическия резерват "Странджа".

Районът на Малко Търново е обитаван още от праисторически времена. През тракийската древност името на селището вероятно е било Цоидес. То се запазва и през римската императорска епоха, когато цяла Странджа изживява икономически и културен възход. Районът е един от основните рударски и металургични центрове в Тракия. Проучени са над 51 древни рудници за добив на медна и желязна руда, използвани и през римската епоха.

Фиг.2 Снимка: Чавдар Стойчев.

Най-известният паметник на древната тракийска култура в района е светилището в местността Мишкова нива.

Светилището Мишкова нива е част голям комплекс, който се намира на около 3 – 3.5 км югозападно от Малко Търново, на левия бряг на Делийска река в непосредствена близост до държавната граница с Република Турция. Състои се от крепост на върха Голямото градище, рудници в подножието му, могилен некропол, укрепена крайградска вила от римската епоха, както и от т. нар. Голяма могила. Комплексът е известен още от началото на 20 век и първоначално е съобщаван като светилище на Аполон, заради надписите, пренесени от обекта в града.

Голямото градище е най-високият връх в Българска Странджа – 710 м надморска височина. Името му идва от крепостта на върха, която е служила за убежище, наблюдателница и охрана на региона до и през римския период, но е разбита от иманяри през последната четвърт на 20 в. Крепостната стена е изградена от различни по размер и форма ломени камъни, плътно подредени без спойка. Дебелината на стената е около 1.20-1.30 м. На места в нея се забелязват парчета от тухли и металургична шлака. Ограденото от крепостната стена пространство е с диаметър около 100 м. Вътре се откриват слаби останки от помещения.

На около 30 м. югозападно от най-високата точка на върха в грунтовата скала са запазени скални изсичания. Следите от скални изсичания на върха във формата на ями подсказват, че през един много ранен период, вероятно през 2 – началото на 1 хил. пр. Хр., на това място е функционирало скално светилище, което започнало да функционира и като крепост през по-късни периоди. Устоял през хилядолетията, обектът не е проучван археологически.

Фиг.3 Снимка: Чавдар Стойчев.

Могилният некропол в местността Мишкова нива е увенчан от т. нар. Голямата могила, която в периода 1981-1983 г. е частично проучена. В южната част на Голямата могила се издига монументален градеж с външен диаметър 25 м. Външният кръг е изграден от 3 реда блокове от бял местен мрамор с външно и вътрешно лице. Блоковете, които са оформяли последния трети ред на заграждението, са с прецизно, дъговидно изсечена горна повърхност.

Височината на това заграждение е 1.80 м. В южната част на кръга е входът към куполната гробница, състояща се от покрит дромос (коридор) и кръгла камера, чиято горна част е завършвала с купол. Входът е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. Градежът е от добре издялани мраморни блокове, захванати със скоби. Подът на дромоса и на камерата са покрити с каменна настилка.

Фиг.4 Снимка: Чавдар Стойчев.

При западната стена на дромоса е открито правоъгълно помещение, което е изградено с ломени гранитни камъни – техника, различна от тази на гробницата. От вътрешната страна стените са измазани с хоросанова замазка. Неговото предназначение не е изяснено. Наблюденията на страничната стена на дромоса показват, че там е имало два блока, които вероятно били изваждани, за да може да се влезе в помещението и отново били поставяни на мястото им. Изглежда, че те са от по-стара сграда, изградена от същия материал като вътрешния кръг – ломени гранитни камъни. Този вътрешен кръг огражда големи гранитни плочи – останки на силно разрушен долмен – и се затваря в североизточния външен ъгъл на дромоса на по-късно построената куполна постройка.

Фиг.5 Снимка: Катя Куюмджиева.

Пред добре запазения вход на външния мраморен кръг е разкрита площадка от мраморни блокове с големи мраморни корита. На няколко метра западно от тях се намира малко каменно струпване, в което, според устната информация, се е виждал водопровод, водещ към Голямото градище. От площадката в южна и югоизточна посока, надолу по хоризонталата на склона, личи древният път към светилището.

От този сложен обект, в който са открити съвсем малко археологически материали от 2-3 в., произхождат, според гражданите на Малко Търново, мраморни жертвеници на Аполон Аулариос с надписи, надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в музея на града. Един от надписите показва, че светилището е свързано с рударско-металургичния център и с укрепената римска крайградска вила (имение), тъй като текстът представлява посвещение от управителя на железните рудници.

Култовото съоръжение в Мишкова нива е хилядолетен топос на вяра, който еволюира от мегалитен паметник (долмен) с ограда (крепида) към свещено пространство (теменос). Тази трансформация вероятно е станала в началото на интензивното разработване на рудниците. До този момент долменът изглежда е използван като място за почитане на митичен прародител в околния некропол. За това говори правоъгълното помещение, прилепено към западната стена на дромоса. През по-късен период останките от долмена, превърнат в място за прослава на обожествения прародител-херой (хероон), и крепидата му са вписани в свещено оградено пространство (теменос), в което е почитан бог Аполон.

Най-вероятно територията между останките от долмена със землената могила над него с крепидата му и с мраморния кръг е свещен парцел, в който са поставяни вотивните дарове и надписите, а правоъгълното помещение е служело за съхраняване на съкровищата на хероя-прародител. Във времето, когато районът преживява икономически разцвет, към входа на теменоса е добавена разкошната куполна постройка от мрамор, която може да е и реална гробница на местен аристократ, но и нов хероон. Не е ясно кога входът е бил украсен с фронтона – преди или след издигането на куполната постройка. Вероятно в този момент започва да се забранява влизането в пространството между двете каменни крепиди, а даровете се оставят в новопостроените помещения и в старото, което е правоъгълно. Това доказва идейно-религиозната връзка между двата градежа.

Този тип свещени места – на реални или митични прародители, почитани като херои – са познати отлично в цяла Югоизточна Европа, но този в м. Мишкова нива е най-големият и добре запазен. Те са били организирани около стари гробни съоръжения и около тях се оформял некропол. Обикновено тези херои-прародители са почитани наред с или в свещената територия на светилище на бог.

Животът на култовия комплекс може да се разположи между средата на 2 хил. пр. Хр. до епохата на Късната античност (4-6 в.). При всичките си преустройства, архитектурни и функционални, комплексът остава свидетелство на тракийската орфическа вяра в енергийното безсмъртие и един от най-популярните паметници на древната духовност в Югоизточна Европа.

Автор: Валерия Фол

1. Аянов, Г. п. 1938. Странджа. Етнографски и исторически проучвания. София.

2. Аянов, Г. п. 1939. Малко Търново и неговата покрайнина. София.

3. Велков, Ив. 1960. Нашите старинни градове. София.

4. Велков, Ив. 1965. Нови данни за икономиката и историята на античния град при днешното Малко Търново. ИНМБ 2, 75-100.

5. Делев, П. 1983. Епифания на Хреста и светилището на Зевс-Дионис в Малко Търново. – Археология, 3.

6. Делев, П. 1984. Археологически проучвания в района на Малко Търново. – Странджанско-Сакарски сборник, т. II, кн. 2. Малко Търново: 45-50.

7. Delev, P. 1985. Two tholos tombs at Malko Tarnovo. – Thracia Pontica 2.

8. Делирадев, П. 1953. Принос към историческата география на Тракия. Том I. София.

9. Mihailov, G. 1964 и 1997. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Serdicae. III. 2, 1859-1869; V. 5654-5659.

10. Русева, М. 1984. Куполните гробници в Странджа. – Странджанско-Сакарски сборник, т. II, кн. 2. Малко Търново: 51-58.

11. Русева, М. 2000. Тракийска култова архитектура. Ямбол.

12. Slavova, M. 2002. Mystery Clubs in Bulgarian Lands in Antiquity. – Opuscula Atheniensia 27: 137-149.

13. Странджа – древност и съвремие. 1990. Международна асоциация "Древна балканска земя". София.

14. Фол, Ал. 1986. Тракийският орфизъм. София.

15. Фол, Ал. 1989. Главното светилище на Тракийския Дионис. Култура, 2: 71-80.

16. Фол, Ал. 1990. Политика и култура в Древна Тракия. София.

17. Фол, Ал. 1991. Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. София.

18. Шкорпил, К. 1926. Опис на старините в Черноморската област, част II, 1. Светилища и паметници с изображения на конници. София.