Информация за проекта

Скално-изсечените свети места на Траките и на
други палеобалкански и древноанатолийски народи.

Заявител

Институтът по тракология към Българската академия на науките е единствената специализирана научна организация за проучване на древната история и култура на Траките и на взаимодействието им с други палеонароди в Югоизточна Европа и Мала Азия (дн. Турция, Гърция с Крит, България, Македония, Албания, Сърбия и Черна гора, Кипър, Молдова, Румъния, Украйна) до формирането на Византийската империя и на Първото българско царство (5 хил. пр. Хр. – 4-7 в.). Институтът по тракология успешно е изпълнявал ролята на координационен център за участието на българската страна в организираната през 70-те години на 20 век от ЮНЕСКО кампания за проучване и възстановяване на старините в Картаген.

Проблемен кръг

Едни от най-атрактивните и най-важните за европейската култура тракийски паметници са скално-изсечените мега комплекси, които представляват топоси на вяра. Те принадлежат на тракийската, гръцката, пеонската, илирийската, дарданската култура и се срещат на териториите на горепосочените страни от Югоизточна Европа и Мала Азия. Приликите и разликите в светилищата и тяхната историческата съдба са незаменим извор за изясняване на формирането на религиозните вярвания в двата основни типа общества в древността – градове-държави и царства.

Скално-изсечените топоси на вяра и паметници, обаче, не са документирани и затова са слабо известни, не се съхраняват, не са валоризирани и не са обекти на културен туризъм.

Поради тези обстоятелства, Институтът по тракология е в състояние да изготви изчерпателен проект за тяхното документиране с най-модерни технически средства и за въвеждането им в научно обръщение (нотифициране) чрез Интернет, цифрови и хартиени носители и да бъде координатор на съвместната разработка с научни центрове на Турция, Гърция с Крит, България, Македония, Албания, Сърбия и Черна гора, Кипър, Молдова, Румъния, Украйна. Институтът по тракология отдавна партнира със своите колеги от съответните страни и е седалище на неправителствения Международен съвет за индоевропейски и траколожки изследвания (International Council of Indo-European and Thracian Studies), в който членуват 40 учени от 15 страни.

Обосновка

Изследователският, културно-историческият и религиозният интерес на широки обществени кръгове към скално-изсечените и мегалитните паметници в цял свят непрекъснато поражда проучвателски, опознавателни, учебни, реставрационно-консервационни и експозиционно-туристически проекти за отделни обекти или за групи от тях. Загадката на хилядолетната вяра в свещени скали, пещери и големи камъни, която предизвиква знанието и въображението на поколения учени и любители на старини е толкова увлекателна, че отговорите й продължават да бъдат непълни или неточни.

Началото на тези скални топоси на вярата се датира още в края на халколитната епоха (5 хил. пр. Хр.), а оформянето им като светилища с религиозни, административни и икономически функции, принадлежащи на населението на цели райони бележи етногенезисните процеси на тракийския и на другите палеонароди. Някои от тези светилища се превръщат в царски градове (Кабиле, Ямболско; археологическия резерват край с. Свещари, Разградско; скалния комплекс между селата Перперек и Горна крепост, Кърджалийско) или в свещени територии с храмове и некрополи (с. Старосел, Хисарско). Такива процеси се наблюдават за древността и на другите региони в Югоизточна Европа и Мала Азия.

Древна Тракия е контактната зона, открита на юг към Егейския свят, на югоизток – къв Анатолия, на североизток – към Причерноморските степи и Кавказ и на северозапад/запад – към Централна Европа и Италия, заради изповядваната от Траките вяра в безсмъртието и ролята им на "въртяща се шайба" (plaque tournante) между Изтока и Запада.

Една от загадките на тракийските скално-изсечени мега-комплекси, на които не е даден отговор е защо подобни светилища, описани в старогръцките и латински извори и философско-неоплатонически трактати и традиционно смятани за философско-релегиозни спекулативни конструкции, се откриват именно на територията на древна Тракия.

Скалните светилища и мега-комплекси на територията на днешна България са разположени главно в планините (Родопите, Странджа, Сакар Стара планина). Те показват прилики със скалните светилища в древните анатолийски култури (фригийска, хетска, урартска, ликийска), така и с елинската, палеобалканската и италийската. Специфичното е, че в тракийските скални мега комплекси се срещат всички възможни елементи, които присъстват поединични или в комбинация в споменатите по-горе други култури – скално-изсечени помещения, стълби, жертвени площадки и жертвени ями, олтари, свещени пещери, слънца, вотивни ниши, улеи за оттичане на жертвените течности, и пр. Същевременно, много рационално е използвано знанието за сечене на скала, за да се отводняват скалните терени и оформят каменни, дървени и кирпичени помещения. Традиционно се приема, че древните Фриги, които са се преселили според Херодот от Тракия в Мала Азия и създали там своето царство, са пренесли почитта си към Планинската Велика богиня-майка, славена в скално-изсечени светилища, именно от тракийския европейски югоизток (най-известният скално-изсечен комплекс на Фригите е "Градът на Мидас").

На територията на Югоизточна Европа и Мала Азия скално-изсечените свети места най-общо могат да бъдат типологизирани като светилища за изповядване на масова мистериална обредност, за индивидулна посветително обредност, светилища за изповядване на доктринална обредност на затворени общества, светилища с некрополи, свещени пещери за посветителна обредност чрез катабазис ("слизане в Подземното царство").

Много от скално-изсечените свети места на Траките и на другите палеонароди се превръщат в приемствени топоси на вяра и са усвоени през вековете от фолклорното християнство, а някои са превърнати в алиански (шиитски) светилища. Много от тези топоси на вярата се почитат и до сега едновременно от хора с различно етносъзнание и религиозна принадлежност като свети места, на които може да измолва здраве.

Състояние на обектите

В голямата си част скално-изсечените свети места са регистрирани, но не са документирани със съвременни методи. Трудната достъпност и отдалечеността им от населени места допълнително оскъпяват тази дейност. Поради тази причина скално-изсечените светилища не са известни на широката общественост, а само на много тесен кръг специалисти. Липсата на професионална документация на обектите затруднява тяхното опазване, въвеждането им в научно обръщание и интерпретирането им в евро-азийски културно-исторически контекст. Този контекст засяга цялостния проблем за югоизточноевропейските–малоазийски–причерноморски–егейски скални топоси на вярата и за формирането на устна вяра-обредност, която се развива паралелно с класическата литературна Олимпийска религия.

Напредък в проучванията на оралната вяра-обредност като основен елемент от най-древната европейска и анатолийска култура изисква спешното изготвяне на няколко типа документация на скално-изсечените свети места преди да се пристъпва към археологически разкопки. Трябва да се подчертае, че оголването на скалите в светите места довежда до необратими ерозионни процеси.

Основни дейности

Топографско заснемане на скално-изсечените мега-комплекси в Родопите (Харман кая, Щерна, Татул, Кози камък, Белинташ, Глухите камъни и др., скално-изсечените пещери-утроби), Сакар (Хлябово, Тополовград), Странджа планина, източна и средна Стара планина.
Археометрично заснемане на видимата на терена част на светилищата.
Изработване на експертно мнение за характера на скалите, в които е изсечен обектът, за степента на изветряне и ерозия и за възможностите за консервация.
Словесно описание на обектите.
Фото- и видеозаснемане.
Фотограметрично и архитектурно заснемане.
Графични рисунки.
Измерване на интерференцията на звука в скално-изсечените свещени пещери.
Археоастрономични наблюдения на обектите, за които се предполага, че са използвани за астрономически наблюдения.
Изработка на карта на скалните светилища и мега комплекси чрез GPS.
Документацията на всеки обект се публикува в специална Интернет страница на български и езици на ЮНЕСКО, CD (български и езици на ЮНЕСКО) и се подготвя публикация (български и езици на ЮНЕСКО).
Обявавяне на най-запазените и атрактивни обекти за археологически резервати, а тези от тях, които отговарят на изискванията – и за паметници под закрилата на ЮНЕСКО.
Финализиране на проекта чрез международна научна конференция, на която да се дискутират проучванията и перспективите за по-нататъшни интердисциплинарни изследвания, съобразени с най-новите открития. Определяне на най-перспективните обекти за археологически и интердисциплинарни изследвания.
Изработка на проекти за подготовка на обектите за културен туризъм.

Примерен десетдневен маршрут:

"Градът на Мидас" (Свещена територия на Фригите със скално-изсечени храмове – малоазийска Турция),
Текир даг (Свещена планина на тракийското племе Одриси, в която има скално-изсечени светилища, намира се над Ерегли, на северния бряг на Мраморно море, европейска Турция),
Салмидесос (тракийски град на Черноморското крайбрежие пр с. Киикьой при античната Мидия, просъществувал и през Късната античност, в околностите му има мегалитни паметници и скално-изсечен манастир от времето на император Юстиниан),
Виза (сторица на Астейската династия, запазени са тракийския град със скално-изсеченото светилище, римския, късноантичния, и византийския град, дн. Визе),
Кърккларели (в околностите на града са регистрирани мегалинти паметници, Лозенград на български),
Малко Търново с района (скално светилище, кръгло светилище сс хероон, скално-изсечени гробници и градени гробници от 4 в. пр. Хр. до римската епоха, югоизточна България, на границата с Турция),
Скално-изсечени мега-комплекси Татул и Хармак кая (България, източните Родопи, които според археоастрономите са служели и за астрономически наблюдения),
Скално-изсечени мега комплекси в южните Родопи (примерно Didymotechon, Thermes, Siderokastro, скални гробници и др., северна Гърция),
Скалните релефи над античния гр. Филипи (край кр. Кавала, северна Гърция), Скални светилща и скално-изсечени мегакомплекси в района на гр. Куманово (Република Македония).

Маршрутът може да бъде бъде изминат и в обратен ред.

Разпространението на скално-изсечените свети места позволя да се направят и по-кратки по време маршрути за посещение на паметници в две съседни държави (България – Турция; България – Гърция; България – Македония; Турция – Гърция; Гърция – Мякедония и пр.).

Проектът дава възможност за тясно сътрудничество с учени от всички страни, изследващи скалните и мегалитни култури в различни райони на Европа, Азия и Африка.

Реалният срок за изпълнение на проекта е 3 – 5 години.